Ще ме извините, но след този концерт е трудно да отделя повече от изречение за групите преди Whitesnake. Просто ще е пилеене на енергия, каквато загубихме всички на стадиона в чакане на Judas Priest. Затова ще започна в обратен ред.
Какво беше и какво не беше концерта на Judas Priest - не беше от онези концерти, в които изпълнителите сякаш се пестят или не са във форма. Без да преувеличавам този концерт сякаш беше (извинете за неуместния израз, но няма по-точен) лебедовата песен на Халфорд. Едновременно кадифен и могъщ глас. Никъде не спести висок тон, а въздухът му сякаш идваше от компресор.
Размазващ стоманен звук, през който парчетата звучаха много, много по-твърди от студийните варианти. Определено някои от тях звучаха неузнаваемо подобрени, не че имаше слабо парче, но метаморфозата беше забележителна.
Сетлист, който като съдържание и размер се доближи максимално до 60-те парчета, които съм си представял, че биха могли да се включат в идеалния (имагинерен, разбира се) концерт на Джудас. 21 парчета за един концерт - това е отлично постижение за банда 20 годишни келеши, а не за набедените старци дето уж били останали без дъх. Е, който от неверниците беше на концерта е замлъкнал форевър с глупостите.
Мъчно ни беше на всички, че не можехме да сме по-енергични и нямаме вече глас. Дано да са го разбрали това Халфорд и компания. Исках да пея, но от гърлото ми излизаше вече само глухо боботене, исках да крещя по-силно, но вероятно едва съм достигнал децибелите на стара кола с тъкмо сменен ауспух. Какво да говорим за дефектите след присъствието на деветчасов концерт, не се оплаквам никак даже, но все пак толкова време без да подгъна крак не бях стоял и като дневален в казармата (до колкото я имаше по мое време вече). Не остана незасегнат мускул или сухожилие, 12 часа след концерта ушите ми все още бучат и обхвата на слуха доста ми е стеснен. Кръста и краката вече почти не ме болят. Гласът ми е басов и доволно дрезгав, но все пак имам глас, значи е могло да крещя повече, но в кой ли момент точно, не спрях.
Всичко, абсолютно всичко си беше на мястото в този концерт. Светлинни ефекти, жив фон на сцената, а не статичните картинки или най-много видеостена, които сме свикнали да виждаме по концертите, огньове в унисон с музиката, лазерни ефекти. Много хеви метъл вкус и чувство, отношение, любов бяха вложили дизайнерите на шоуто, като постигнаха ефект, който може да се сравни с помпозното като ефекти шоу на Kiss, коети видяхме през 2008 година.
Хей.. ентусиазмът ми не спира, искам да говоря за Джудас и никак не искам да повярвам, че ще се откажат. Това не може да приключи току така. Искаме си дедовците! Жалко, че не видяхме K.K.Downing редом до Glenn Tipton, който наистина изглеждаше толкова млад, къде са тръгнали да се отказват тези хора?
Благодаря, че го имаше този концерт... Ще го помня цял живот освен ако не ме хване някаква жестока склероза, че да си забравя майчиното мляко дето се казва. Не искам и не вярвам, че се отказват.. Но пък може дедо Халфорд да дойде сам.. знае ли човек. Не че ще е същото.
Кажете сега, какво да напиша на тоя фон за другите групи. Няма, наистина няма какво. КОНЦЕРТЪТ на Whitesnake беше там под дъжда на ст. Академик преди три години. Този пак беше жесток, но просто на фона на Judas Priest тази вечер всичко бледнее. Ковърдейл пак ни обичаше и ние него, Дъг Олдрич пак беше брилянтен на китарата и изглеждаше като 20 годишен.. Реб Бийч се бъзикаше с предните редове на публиката. Сетлист с най-доброто.. Е, звукът при снейк беше по-зле, главата ми точно тогава се разкънтя, нещо саундчека ли не си свърши работата, басовете ли изпуснаха, не зная, но така или иначе всички техни любими парчета си вървят в главите ни на успореден autoplay, така че какъвто и да е звука няма значение. Някъде там се приключи и с основната част от ресурса на моя глас от пеене и крещене :)
Кой ръб вкара Mike and the mechanics между групи като Saxon и Whitesnake. Забелязвам, че това нещо не се коментира в други обзори на концерта. Някак все едно да не ги обвинят в нещо. Ами да, не беше на място и то направо си беше много неуместно. Хайде този въпросния ръб да ми обясни как си представя 160 килограмов метъл изглеждащ като мейдънката на Айрън Мейдън с кубинки и вълнени чорапи и елек, който може да покрие Райхстага .. как си представяте този човек да маха с ръчички към посоките на света: "from the west side to the east side, from the north side to the south". Не коментирам техните качества, наистина страхотни музиканти и парчетата им са чудесни да ги слушаш по радиото и на концерт, обаче на ДРУГ концерт. Изключвам разни расистки подмятания по адрес на Andrew Roachford, които можеше да се очакват и се случиха от разни глупаци дето забравиха Фил Лайнът и Джими Хендрикс. Въобще пълно недоразумение. Вероятно групата са си тръгнали сериозно обидени, но кой е виновен - нито те, нито публиката дето бяха дощли 99.99% да гледат Снейк и Джудас, а те са групи, да, вероятно от същия калибър, но със съвсем различни слушатели. Ей Богу, напъвах се зорлем да припявам щото им знам поне половината парчета, но не става. Там бях отишълза друго.
Saxon бяха на ниво, изсвириха и изпяха част от добрите си парчета, а за мен остана неудовлетворението, че не чух любимата ми Ride Like the Wind.
Slade бяха приятна изненада със сценично поведение и изобщо сценично присъствие. Не ги познавам кой знае колко като репертоар, но ми бяха доста симпатични и приятни за слушане.
И така - в заключение - снощи беше ВЕЧЕР, КОЯТО ЩЕ ПОМНИМ ВИНАГИ заради Халфорд, Типтън, Хил и Травис (петия.. да ме извинява, симпатяга е, добър е ама си искахме K.K.)
И дано снощи някак сме успели да ги разубедим всички ние дето бяхме там пред тях. Дано са успели да почувстват, че още им е рано да си тръгват. Искаме още, ИСКАМЕ ОЩЕ-Е-Е-Е: (тълпата приканва) ЕЙ, ЕЙ, ЕЙ, ЕЙ, ЕЙ...
С парчетата от тазгодишният пъзел с политически новини оформя една цялостна картинка с художник бившата Държавна сигурност.
Да преговорим с няколко думи кой кум, кой сват:
1. Агент Гоце (Сирищнишката номенклатура .. да ме прощават от селото.. Георги Първанов) - ясен е от самото начало, че е ако не един от моторите на остатъците на "структурите", то поне сред най-силните им фигури.
2. Агент Сава (Меди Доганов, Ахмед Доган) И преди сме го предполагали, но, като се разпя днес Касим Дал се оказа се, че е бил сред най-гнусните доносници. Каква ли е наградата за дългогодишната му практика в ДС.. Дали това, че ръководи вероятно най-постоянната партия погледнато за периода от началото на промените досега у нас.
3. ББ (Бат-ман, Бойко Борисов) Очевидно е наясно с всички машинации в ДС тъй като вероятно още от времето на Тодор Живков е напред с материала. Видно е как лесно се справя с всеки един ход на противника. Само до сега не се е избистрило дали я бори ламята или я пои.
4. Стани-шеФ - Наше момче от комсомола, учИ във ВСССР и в КГБ, много е кАдърно момчето ни, но имА неблагоразумието да се опъне на един от нашите офицери...
Другите действащи лица някак не ми се вързват на хубавия колаж или пейзаж, както щете. Даже и Цецо СРС-то и Алексей ми се виждат дребни за този мащаб.
Та при тези актьори можеше да се очаква постановката да бъде внушителна като наратив и двусмислена като послевкус.
При случката със СРС-тата се зачудихме кой имаше най-много ползва от компромата. Дали Станишев, дали Яне (абсурд - той е абсолютна пионка), дали Алексей Петров.. да видим.. обикновено е тоя дето най-много липсва в схемата. Гоце! Че дори се поокаля малко и себе си, за да не го заподозрем, но бързичко уволни "съветника", свързан с бирената афера.
Но следващата случка с разцеплението в ДПС вече ни накара да се замислим до колко сериозни са процесите в политическия бит пазар. В края на краищата в тази партия не беше имало размествания във върховете откакто е създадена.
За мен в скандалът с ДПС изкристализира само едно. ДС има нужда от повече гласове за следващите местни избори, за да може да се подготви да вземе властта отново на парламентарните . И това може да стане чрез създаването на една нова партия, която да събере разпилените гласове на съвестните турци и мюсюлмани у нас.
Точно това се случва в момемента и Касим Дал не крие, че ще се опита да създаде втора етническа партия на турците. Въпросът е дали това става под диктовката на Доган и Първанов или може да погледнем оптимистично, че това би могло да е нормален полически ход. Вероятно ако Дал бе направил този ход по времето на "обръчите от фирми" не бихме се усъмнили в чистотата на намеренията му.. но какво да мислим сега..?
*Използвам твърдението на К.Дал, че Доган е бил най-добрият проект на ДС
Смятам да избегна фактологията от последните дни, която така или иначе ни залива тези дни. Само бих обърнал внимание на няколкото червени (ама наистина ЧЕРВЕНИ) лампички които светнаха около последния ХХХ-гейт, които съвсем убедително сочат, че работата е нагласена. (пак да напомня, нямам пристрастия към никоя от страните и се опитвам да гледам обективно на процесите до колкото е възможно човек да се отдели от политическата среда, от която малко или повече зависи)
Когато някакви факти се вадят след толкова месеци се запитваме къде е бил този съвестен анонимен гражданин да ни ги представи по-рано.. поне да беше месец-два след случката, пък то.. За толкова време и аз щях да се науча от нулата да работя на саунд фордж и например да пусна анонимен запис, че Станишев се Кълне във вярност пред Борисов. Въобще.. малко се изложиха тук. Лично аз познавам поне няколко човека, които биха се справили по-добре и доста по-бързо с монтажа.
Усърдието с което се представят "изчерпателните факти" пред журналистите поразително напомня как преди изборите всяка медия в България ни навираше по десетки пъти на ден секирата с Иван Костов отпреди изборите. Тук можем да съзрем пръста на неуморните PR-и на червените. (ако работеха за някаква поне малко по-свястна кауза щях да им кажа евала за трудолюбието)
Готовността на Станишев да вземе отношение по въпроса може просто да оставим без коментар.
Когато определен политически ход прилича на партизанска диверсия в тила на врага задължително става дума за методиката на работа на комунистите, то няма и на кой друг да прилича.
Невероятно, но факт - въпреки, че междуособиците в БКП вървят що годе задкулисно и конфликтът Станишев-Първанов пролича дори в тези "записи" като стана ясно, че Първанов явно е обещал закрила над някой пък после се отметнал от думите си. Колко яко само - с един удар два и то трофейни заека Гоце и Борисов (или цяло котило направо, като добавим Дянков, Танов и всички споменати.. само не разбрахме тоя Володя кой е..)
Ако се върнем само седмица назад до ще забележим още една интересна особеност. Ще ме извините за кафевите краски... Става дума за случката от началото на годината с посланиците, които са свързани с ДС. В тази връзка за пореден път разбрахме, че когато комунист замеря с лайна той не гледа дали лайната са негови или чужди, той просто замеря, може и той да се поосмърди, но така или иначе няма как, противникът е по-окалян
На управителен съвет приключил преди няколко часа се е взело решението логото на компанията да бъде променено и да изглежда по следния начин:
Ситуацията напомня друга подобна преди години когато Skype не беше толкова популярен, а друга чат платформа ICQ беше все още беше най-популярна. По същия начин ICQ тогава спря за дълго време, което вкара доста тийнейджъри (и не само) в продължителна депресия и милиарди безсмислени думи (повечето) останаха неизписани.
Така се случва и когато ти спрат дозата.. искаш, но не можеш, напрежение, безпокойство, .. "студена пуйка"... Могат ли думите да бъдат наркотик и да водят до абстиненция. Вероятно да, когато си научил как да ги използваш за удоволствие, а не по необходимост.
На горното съждение може да се гледа като шега или не, но проблеми като този се отразяват на психиката на много хора и вероятно това даде право на много хора да се запитат това наистина ли е технически проблем или става дума за хакерска атака преди Коледа. Появиха се слухове, че това е дело на ислямистки хакери, които наказват християнския свят преди празниците за безчинствата си. Смешно или не това си остава възможен сценарий.
На един друг план обач тази и други подобни случки ни дават възможност да спрем за момент и да се огледаме до каква степен сме зависими от технологиите, Интернет. Можем ли без тях изобщо и каква цена заплащаме за удобството да ги ползваме все повече и повече.
