... събуди се от слънцето, което се беше извъртяло достатъчно и вече надничаше нахално през прозореца с югозападно изложение. Полежа блажено още малко, като се наслаждаваше на тишината в стаята. За пореден път обърна внимание на шарките и релефа на тапетите, струваше му се, че линиите образуват своеобразни магистрали, които тръгват кой знае от къде и свършват почти на същото място. Сетне се сети, че беше затворил буркана с червеите и се притесни, че не беше надупчил капачката за да влиза въздух. Пътьом се изпика в тоалетната, което бе придружено с освобождаване на някои насъбрали се газове, което му донесе двойно облекчение. Вървейки към двора, където бе оставил буркана, се замисли по някои екзистенциални въпроси. "Дали животът ми би бил по-приятен ако имаше малко повече тръпка в него?" "Защо избрах да се върна в провинцията след като цял живот съм живял в големия град" "Чакай малко! Защо казах "...да се върна" Та аз не съм роден тук и целият ми живот винаги е зависел от псувните в задръстването, злобните погледи в службата, кавгите в тъй наречения ми дом.., какво толкова ме свързваше с това място?" Въпросите го върнаха в детството му и пред него започна да се открива един нов-стар; един различен свят, който сякаш съзнанието му си бе наложило само да забрави с упоритостта на мухата, която с часове се блъска в стъклото на прозореца и не може да проумее "какво толкова ме спира да изляза навън, мамка му?!" Сети се за пътуването с влака, странните хора, които се качваха и слизаха а той все оставаше до последната спирка... Спомни си бабите, които носеха кошници с чаршафените покривала отгоре, които бяха равномерно зашити с бял конец. Спомни си за един чичо, които си позволи да го забавлява с разни доста пиперливи, че и вулгарни анекдоти. За няколко красиви момичета, които се бе случило да пътува и за скритите погледи. Една дори се оказа, че пътуваше към неговата спирка и по време на дългото пъруване той дори се бе осмелил да я заговори... После излязоха на кафе... Веднъж.... Усмихна се докато ръгаше машинално капачката с шилото за обувки на покойния му дядо, което почудо бе останало от старата къща. Спомни си и вятъра през отворения прозорец, поклащането на листата на крушите от преминаващия влак, миризмата на траверсите намазани с машинно масло, на слама.. миризмата на топлото, миризмата на "гара" и пак се усмихна. Миризмите бяха съществена част от впечатленията му в детството и юноществото. Разръчка пръстта, за да се увери, че червеите са живи. Да-а, всичко беше наред. Спомни си и вечно разваления мотор на дядо си, с който той само веднъж го докара от гарата. Спомни си и червените рейсове от гарата до къщи, които все спираха на различни спирки заради ремонти на пътищата тук и там. Отново стигна до заключението, което дори не беше облечено в думи. Той не дължеше нищо на големия град без значение, че беше роден там. Всъщност явно беше, че сърцето му е родено точно тук. И макар, че всичко беше вече съвсем различно и в двора, и в махалата, и на чаршията тук.. въпреки всичко това място му беше много по-близко. Тук се чувстваше уютно, хората бяха от по-различно тесто и макар и те да имаха кусури.. Чу стъпки зад гърба си, обърна се и се зарадва на познатата усмихната физиономия...
част 3Тъй.. за първи път се занимавам с писане на блог и не съм много наясно.. Ще се постарая да го направя пределно досадно и продължително, като се спирам на всяка паланка и керемидка белким никой не се прилъже да го прочете, като междувременно се правя на интересен за да се откажете още по-бързо. Туй ще бъде нещо като "Символът на вярата", "Mein Kampf" или (.. ъъъ - кажете още някакво подобно писание да ми станат три, че съм суеверен.. ... "Гугълееее" - а-а-а ето ->) "Тълкуване на сънищата"..
Причината да започна с подобно предисловие е да подчертая своята същност или по-скоро начина по който се разглеждам сам себе си. По-конкретно - намирам се за средно скучен индивид с определени схващания, интереси, самозаблуждения, наклонности, вярвания, желания И МЕРАЦИ.
Поради своето шизофренно естество ще изложа идеите си във вид на въпроси и отговори с точки, подточки, скобки, квадратни скобки и бълети и вОбще к"вот е нужно... Един вид един интелЕгентен джурналист ше ми вземе интервю, разбирш ?!@ Понеже все още имам некво самоуважение ще задавам въпросите.. ще си говоря на вие.. освен акооо не скъся прекалено дистанцията със своето друго "Аз".
В.: Защо се налага да сте досаден?
О.: Защото възнамерявам да напиша доста лични неща, които не бих искал да научат определени хора, които така или иначе няма да имат търпение да стигнат дори до тук.
В.:Защо се налага да пишете свой блог?
О.: Както споменах в непринуден и необмислен чат с едни другари "До колкото разбирам, да пишеш блог означава да си пределно самовлюбен, да ти се иска некой да ти чете глупостите, макар да ти тъпеят на теб самия дори след третото препрочитане (или най вече тогава!)" Еп"че т"ва е измислено точно за мене де.. дали не го ли измислих аз, даже...
В.: Кой сте Вие всъщност?
О.: Сашо.. до март месец т.г. съм на 30, после не отговарям..
В.: Споделете с нашите читатели какво ОБИЧАТЕ.
О.: Е, нали не си представяте да отговоря на този въпрос в едно изречение.. Ще отговоря в две!
В.: Защо искате да прекратите първия пост в блога си преждевременно?
О.: Защото преди малко получих новина, която ме извади от лежерното ми състояние, в което се предполага, че ще се занимавам .. но май ми мина вече, ще ви погостувам още малко! Освен това се оказа, че евентуално ще има един двама желаещи да прочетат какво съм написал, затова ще остана още малко.
В.: Споделете с читателите, какво не обичате у хората?
О.: Не обичам фалша, което се оказва доста широка категория, която включва чалгата с всички свързани елементи като емо стайл, фьешан, да си хвърлиш чашката от кафето през прозореца на "PK" голфа, Батков, Томов, а също така и разни други явления, които няма начин да не засегнем в по-нататъшните интервюта.
В.: Да разбирам ли, че сега вече наистина приключихме с първото интервю?
О.: Епа до сега ми изглеждаше на разбрано момче, а са на къв се праиш не моа да рАзбера?
РОК ОБЕКТИВ част 3
Strangeways - шлифован диамант, забравен в килера
(AOR, Melodic Rock)
Още една група, от която останах без дъх когато ги открих. Парчетата са отлични както за слушане като фонова музика, така и за слушалки. Опитах да си направя селекция за в колата, но странно, не успях да махна нито едно парче от наличните. Библейската препратка от името на групата никак не е случайна, а неизвестността на групата не само у нас само още веднъж показва колко изискано чувство за хумор има Господ. Но колко благодарен се чувства човек когато намери нещо такова и го отупа от прахта. Лично за мен това беше уникално откритие, предполагам че така би се чувствал човек когато намери голямо куфарче с пари на улицата (макар че едва ли мога да дам примера на човек дето не би задържал такова куфарче за себе си, но имате въображение, дерзайте).
Както и да е.. който усеща музиката и открива това, което аз откривам в нея вероятно ще ме разбере. Трите букви AOR за мен са се превърнали в светата троица на музиката. Включват в себе си рок звучене, замечтани китарни сола, от които усещате тръпка по гърба, спираща дъха мелодия, вокали от които ти настръхва окосмяването където го има и където го няма, носталгична нотка подобна на онова желание да си събереш последните стотинки и да идеш да си купиш от стрелбището неголяма снимка на любимата банда или пък (о, какъв лукс) неголям плакат или значка (извинявам се на по-малките, за които последното изречение вероятно е непонятно). Това е този род музика за мен и ще се старая да я популяризирам до колкото мога. За съжаление подобна музика няма къде да се чуе; то до скоро и известни банди като Journey нямаше къде да се чуят, камоли нещо такова. Жалко, че не просъществува некомерсиално радио, каквото беше Fanrockradio, което пускаше успоредно с познатите ни банди и никому неизвестни бисери подобно на тази група. Знам, че има хора дето се чудят на патоса ми, но на тях просто им липсва сетиво да усетят подобна музика. За всички останали съм качил четирите албума на групата от периода до 1994 година. Имам и още два които ще кача ако има интерес. Първият от 2000 година е по-различен.. хората са се развили в различна посока, стилово са отишли към нещо като чилаут.. всичко друго, но не и рокът от четирите албума.. странна работа, но всеки се променя, не че е лошо.. Вторият пък е сборен.
Качените албуми можете да намерите тук:
http://mcalavera.data.bg/p/files/Muzika/AOR
Ако ви се иска да чуете първо нещо да добиете представа свалете албума Walk in the fire - 1989 (от приложените в статията картинки) или поне някои парчета от него като "Where are they now", "Danger in your eyes", "Love lies dying" .. няма да продължавам нататък, ясно стана, че карам наред, а можете и сами да прочетете как са подредени парчетата :) ако сте стигнали до тук предполагам сте се убедили, че си струва чакането по 45 секунди на парче :) целият албум си струва, а моя милост го кефят всичките.
Ако пък трябва да кажа на кои по-известни групи ми напонят Strangeways то ако взимаме предвид албумите 1989 на мен ми напомня на.. малко на Whitesnake по китарните сола, но все пак в този албум е трудно да се намери влияние. По интересно е положението при албума 1994 - при него личат сериозни препратки към Dire Straits (най-вече), Pink Floyd, Sting и U2 дори. Но всъщност последното дето си мисля да направя е да ги обвиня в плагиатство. Напротив, навсякъде личи авторство и уникалност, просто ми напомнят някои парчета за други познати групи.
А сега ви желая:
Приятно слушане!
(и се извинявам за алчността на шефовете на data.bg, които биха казали: на който не му харесва да не ползва нашия сайт)
Продълкжаваме (или продължавам сам :-) ... за мен лично е достатъчно един човек да почувства същото към музиката, която харесвам, за да може трудът ми да не е бил напразен) да разглеждаме качествени банди, които по една или друга причина не са толкова популярни в България. С течение на времето идеята ми се избистря и смятам да се насоча основно към т.нар. стил AOR, за който споменах в миналата тема. Днес редът идва на една яка банда, в която основна фигура се явява един страхотен китарист, свирил още и в любимите ми Whitesnake, а и в една друга група, която дава много на рока - Thin Lizzy. Става дума, разбира се, за Джон Сайкс (John Sykes). Който имаше мерак го видя в края на миналата година на концерта в НДК на Thin Lizzy, лично за мен това беше .. (не ми се иска да е клише, но до края на статията запасът ми от суперлативи неизбежно ще изтънее) незабравимо изживяване. Можете и да си пуснете клиповете най- долу за фон... Та "настройваме китарите" на тема
BLUE MURDER
Групата е създадена през 1988г. и, за съжаление е просъществувала само няколко години поради по-големите проекти, в които участват част от членовете й.. защо част.. май всички са ни познати от големите групи, но фактологията ще разгледам малко по-късно. През краткото си съществуване групата оставя (по същество) два албума, които ми станаха любими от първо слушане. Завладяващи китарни сола, мощни барабани, епични вокали, силно специфичен бас, който ми се иска да беше по-широко застъпен сред рок бандите. Музиката им зарежда с много енергия, отнасяте надалеч от проблемите в службата, в къщи.. или както се казва в едното от парчетата, които ще имате възможност видите/чуете ... ъъъ .. да преживеете накрая на статията "...I don"t need no doctor, I don"t need no priest..." Като се замисля основната съставка в музиката им, както и на всички съществени банди е .. вярвате или не .. за мен това е любов в чист вид. Както искате го наричайте, всъщност, талант или каквото и да е - това е музика, която носи много позитивни усещания и ти се иска да слушаш същото парче отново и отново, докато по-късно не си го пуснеш пак. Ритъмът те хваща и започва яко куфеене :-) Наистина, мога да напиша още доста емоционални думи по темата, но ми се иска да чуя и други мнения, надявам се, наистина, да има такива. Сега оставям малко място за биографични бележки, които са впечатляващи за повечето членове на групата, а след това ще включа и две размазващи парчета (по толкова има възможност, другите ми ги изяжда кой знае защо) Други парчета ще можете да намерите в раздел клипове на профила ми. Имам предвид след като възможността за ъплоуд на файлове стане достъпна в дейтата да накача и малко музика (и за останалите групи ще се отнася това) за да може повече хора да разберат за какво ги пиша тия глупости и какво пък толкова ме е впечатлило. Да ви е сладко, приятели...
Препоръчвам ви да прегледате линковете, не съм предполагал в колко други групи се подвизават сини убийци :-)
Final line-up- John Sykes - lead vocals (1989–1994), guitar (1988–1994)
- Marco Mendoza - bass (1992–1994)
- Tommy O"Steen - drums, percussion (1992–1994)
- Ray Gillen - lead vocals (1988–1989)
- Tony Franklin - bass (1988–1989)
- Cozy Powell - drums, percussion (1988–1989)
- Tony Franklin - bass, keyboards (1989–1992)
- Nik Green - keyboards (1989–1992)
- Carmine Appice - drums, percussion (1989–1992)
Discography
Demo (1988)
Blue Murder (1989)
Nothin" But Trouble (1993)
Screaming Blue Murder (1994) (Live album)
повече инфо ТУК
Нещо не работи ембедването както трябва, но ето линкове към клиповете:
Blue Murder - Valley Of The Kings
Blue Murder - Shouldn"t Have Let You Go
РОК ОБЕКТИВ, ТЕМИТЕ:
И тъй, реших да направя поредица статии за любимите ми групи, в които (в зависимост от настроението ми) ще има различно количество снимки, клипове, информация и коментари за тях. Статиите са подредени на принципа "както ми скимне" и поне в началото ще наблягам на групи, които не са толкова популярни в България, но имат достатъчно стойностна музика. Надявам се все на някой да са му полезни статиите или поне някой да открие музика, която да му харесва ;-)
Част 1 - Giant
Групата е създадена през 1987 година в САЩ от Dann Huff (вокал, текстописец) и Alan Pasqua (клавишни, композитор). Стилът им се определя като хард рок, глем рок, аз бих добавил - AOR.
Групата се разделя след втория си албум 1992 г. и се събира отново през 2000 г.
Членове на групата в момента:
Dann Huff - вокал, китари, клавишни (1987–1992, 2000–до момента)
David Huff - барабани, беквокали (1987–1992, 2000–до момента)
Mike Brignardello - бас, беквокали (1987–1992, 2000–present)
Бивши членове:
Alan Pasqua - Клавишни, беквокали (1987–1992)
Jeff Peterson - соло китара (1987–1990)
Студийни албуми
1. - Last of the Runaways (1989)
2. - Time To Burn (1992)
3. - III (2001)
EP:
Don"t Leave Me In Love (2001)
Live албум
Live and Acoustic-Official Bootleg (2003)
Компилация:
It Takes Two + Giant Live (1990)
Информацията е попреписана и попреведена от Уикипедия
Още клипове тук http://mcalavera.data.bg/p/video или в youtube:РОК ОБЕКТИВ, ТЕМИТЕ:
