(Вероятно ще ме разберат само тези, които постят или са го правили някога)



...

Уловката при постенето е, че след някой друг ден ограничения започват зверски да ти липсват някои неща. Тогава човек се тъпче с каквото му попадне докато не намери нещо което да го засити (въпреки това не познавам някой да пости и да е напълнял през постите) Предполагам по този начин са се родили не малко рецепти на постни ястия в стремежа да се заместят хранителните вещества. Не съм ровил дали има рецепта за кюфтета от леща най-вероятно има, но при всички положения мухата ми се въртеше от няколко дни насам, а и обичам да импровизирам повече отколкото да следвам рецепти.

Още няколко думи и преминавам към рецептата и снимката.

Проблемът при кюфтетата от леща, както и при всички други зеленчукови кюфтета (правил съм от картофи, от магданоз и от коприва) е, че е трудно "каймата" да се задържи във желаната форма. При готвенето на изцяло постни кюфтета пък е още деликатна работа понеже отпадат и яйцата, на които принципно много разчитаме за да задържат консистенцията да не се разпадне. За това от практиката съм стигнал до следните правила:

• кюфтетата трябва да бъдат сравнително малки защото така се разпадат по-трудно
• силното препържване, може би с изключение на картофените кюфтета, не води до по-вкусен резултат, дори напротив
• зеленчукът не е необходимо да се пържи колкото обикновени кюфтета най-вече защото в повечето случаи "каймата" вече е сготвена, но пък не пречи да се пържи до толкова, че да се слепят достатъчно
• кюфтетата трябва да се пържат в много мазнина защото по-трудно залепват по тигана
• от това пък следва, че при ваденето трябва да се отцедят много добре, за препоръчване е да се сложат върху няколко салфетки за да не са прекалено тежки
• заготовката на кюфтетата е най-добре да се предвиди да стигне за един, максимум за два тигана тъй като по-нататък има много частици от предните кюфтета

Днес приготвих едно прилично количество кюфтета от леща (нарушавайки последното правило, което го и формулира.. ето защо при готвенето гладът невинаги е добър съветник :) ) и ще опиша горе долу какво сложих конкретно днес, а няма да давам точни пропорции. Според мен всеки уважаващ себе си готвач (бил той и аматьор) трябва да може сам да определя количествата на продуктите дори на око. А кулинарните програми се гледат за да се открадне някоя идейка.. В 90% от случаите спазването на пропорциите не е от чак такова значение, каквото му се приписва от книгите или от Иван Звездев (за Ути не говорим, той е мърльо, но пък обича чесънчИ като мен, за което го уважавам.. и тъй като вече се отплеснах има едно момче по сателитния канал на БНТ, което твори много по-интересни гозби от споменатите кулинарни корифеи, но пък за съжаление не е толкова известен)

Продукти:

• един пакет леща (1кг)
• две глави кромид лук
• сол
• брашно
• олио
• вода
• кимион (особено важна подправка за докарването на вкусът на кюфтета)
• чубрица
• 1-2 скилидки чесън (лека приумица тъй като върви с леща, но накрая въобще не се усещаше)
• малко червен пипер (друго нещо дето го сложих само защото ми беше под ръка)
• още някаква си трапезна мерудия (отново не е важно)
• може да се сложат и други подправки за скара
• добре е също да добавите пресен магданоз

Лещата се сварява добре в 2-3 литра вода и сол на вкус, може да е леко преварена, тъй като за по-добро слепване зрънцата трябва да се смачкат. Лещата хубаво се прецежда от водата, колкото по-малко вода остане толкова по-добре. Изчаквате да изстине и след като може да се работи омачквате всичко на ръка. Според мен не е добре да се ползва пасатор, тъй като люспичките на лещата трябва да са цели и помагат за по-добрата цялост на кюфтетата. След това добавяте лукът, който е нарязан на ситно и подправките. Разбърква се хубаво. След това можете да изплакнете ръце и докато още са мокри да опитате да оформите кюфте за да видите дали стои цяло, ако няма шанс значи нещо сте сбъркали.. при това положение най-добре слагайте сместа в тавичка и не се бъхтете повече щото резултата ще бъде мазна лещена каша в тигана :) Ако всичко е наред овалвате в брашно и слагате да се в нагорещен тиган с олио.

Поднасяте с гарнитура по желание.

Да ви е сладко! (на мен ми беше :D )

Преди 20-ина години много неща не можеше да се кажат по телевизията.. По това време бяха само два канала от които ни заливаше монотонна и еднородна информация представена ни по пределно академичен, че и скучноват маниер.

Днес сме на другата крайност - свидетели сме как никой не упражнява контрол не само над това дали даден журналист (казано по старому "говорител") има говорни дефекти, дали умее правилно да артикулира и заедно с това оставаме с усещането, че професията "редактор" е вече ненужен щат в медиите.

Новия филм "заХари Потър" щял излезе в 3D формат.. Какво разбира от 3D баба Кица от Чуйпетлово.  Добре, че в съобщението от световните агенции не е пишело, че ще излезе на Блу Рей и ще може да се гледа само на ЛЕД телевизори с ейчдиемай интерфейс, които поддържат фул ейч ди резолюция.

Съзнавам, че примерът е неподходящ, трудно е да вметнеш разбираемо за какво става дума та да разбере и баба Кица и заедно с това да не досади на младите дето си обичат модерните съкращения (както обичаха т.нар руски съкращения тип "интрансмаш" нашите родители). Но предполагам, че на всеки е направило впечатление и не малко хора са се подразнили колко грозен е понякога езикът на журналистите. Да не говорим, че се компрометира всъщност информационната функция на новините. Защото ако утре аз престана да се интересувам от технологии то най-вероятно до година - две не малка част от новините ще ми станат непонятни от новонавлезлите съкращения.


Другото дето дразни по медиите (отвъд обичайните симптоми, които се появиха в последните години от преболедуването на обществото ни) е фактът, че като се заслушаш в думите на повечето журналисти излиза, че България се простира в рамките на околовръстното шосе на София.. Точно така, все едно други градове, села паланки не съществуват или ако съществуват, то вероятно там просто вегетират, докато в София е истинския живот и те просто не знаят какво пропускат.

Е, може и така да е, но това е ни повече, ни по-малко от провинциален комплекс на определени журналисти.



и една другинка:

Преди седмица-две по bТВ съобщиха, че автобус, пътуващ от Видин с група ученици (простете ако направя неволна фактологическа грешка) аварирал в един от тунелите по пътя към София. Слава Богу няма пострадали деца. 
По-късно, предполагам на следващата емисия новини, уточниха по между другото, че въпросните деца отивали да гледат организирано (от училище, може би) Шоуто на Слави. Туй нещо мина покрай съзнанието ми.. но нещо ме глождеше цяла вечер докато на пръв поглед не важната новина придоби нови измерения.

Какво правят група ученици, на гости на таз простотия? Учат се как се слага червена точка с надпис 18 вътре или просто да послушат последната чалга.

Ами какви са тези родители? / Ами какви са тези учители?