Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2012 20:32 - Да помним или да забравим?
Автор: mcalavera Категория: Други   
Прочетен: 1592 Коментари: 2 Гласове:
1



С годините бях позабравил някои неща от миналото, които бях видял с очите си, а повечето ги бях чул само от близки. Все пак съзнателния ми живот преди промените не беше кой знае колко. Днес обаче гледах филм по БНТ Сат. Тая същата телевизия, която много от вас намират за смешна. Та там, както във всяка друга смешна телевизия гледах един смешен филм, който се казваше "Развод по албански". Несмешните телевизии не показват такива филми. Несмешните телевизии пускат комедии и ни принуждават да забравим и да простим или обратното. Филмът е български, но сякаш за да ни накара автора да възприемем идеите му като истински гласът зад кадър е на английски. Все едно чужда телевизия е дошла да се интересува безпристрастно за живота на хората по време на комунизма. Който се е интересувал от миналото знае, че Албания вероятно беше сред най-тежките политически режими, които сме имали в Европа.

 

Преди да разкажа с две думи за какво ставаше дума във филма искам само да кажа - не проумявам защо за толкова години не видях подобен филм за хора в България.

 

Филмът разказва за животът на три смесени семейства в Албания между чужденци и албанци. По-точно това, което се случва от момента, в който част от семейството или цялото семейство е обвинено в държавна измяна от тайните служби. Сценарият е ясен - по това време нещата се случват бързо. След кратък процес всички обвинени са в затвора. Няма да коментирам зверствата и гадостите, които в детайли показва филма. Ще опиша само последствията за тези семейства. Едното семейство, ако не се лъжа между албанец и албанка, не се виждат помежду си повече от седем години. Животът им се променя тотално, но това им дава повод да направят голямо и сплотено семейство. Другото семейство - между албанец и полякиня - жената излиза от затвора с помощта на полската държава, но е депортирана веднага за Полша и в общи линии е смачкана от болести. Давали й наркотици в затвотра, от което се увредил мозъка й. Третото семейство - между албанец и рускиня беше най-потресаващо. Не съм добър по фактологията, но запомних името на жената - казваше се Воля. Воля, за разлика от другите във филма, беше със сравнително нормално изражение въпреки тежкия живот, който е имала. Вероятно името й приляга много добре. Докато била в затвора мъжът й я оставил. Тя помислила, че е бил принуден от властите, но след като мъжът й се оженил повторно тя разбира, че всички са се отрекли от нея като враг на народа. След като е освободена тя се опитва да се свърже с мъжа си, който не й позволява да види дъщеря си. По-късно намира начин да се свърже със сина й, който живеел в затънтено село, но той също не желае да контактува с нея (това е още преди промените). Жената заминава за Русия при роднини и остава да живее там. Едва след промените жената вече се чува със сина си свободна.

 

Има още доста потресаващи подробности, които вече ми се губят, доста фактология имаше, а както казах не съм добър разказвач. По-интересното е, че авторът на филма се беше постарал да открие хората, които са отговорни за това престъпление. Съдията, прокурора и още някой, не разбрах точно каква длъжност заемаше. И тримата не изпитват вина за случилото се, съдийката, която се е срещнала с част от потърпевшите дори не разбира за какво точно трябвало да се извини. Прокурорът пък зададе въпрос към водещия - от къде имате тези документи (документите, въз основа на които са осъдени хората) и че това било незаконно да имат тези документи.

 

Та... се запитах трябва ли да прощаваме на такива. Да простим ли?  Запечата ми се в съзнанието един от потърпевшите как казва, ще цитирам по памет "Хората ми казват - трябва да простиш, такива бяха времената, а той се пита "Аз за какво да простя, взеха ми живота, взеха ми семейството, взеха ми малкото, което имах, дори ми конфискуваха скъсаните чаршафи! За кое да простя?"

 

На тоя фон някакви агенти/посланици (на кого посланици не е ясно) щели да осъдят външния министър за това, че ги отзовал защото не счита за редно агенти на ДС да представляват България. В тяхно лице аз виждам съдийката, която не вижда за какво има да се извинява и прокурора, който с назидателен тон пита "Кой ви даде тези документи? Ако знаех, че ще ме питате за това нямаше да идвам изобщо>"

 

Другото, което искам да попитам още веднъж е защо не е направен такъв филм за хилядите по лагерите и изобщо пострадалите от комунистическия режим в България? И всъщност ако има такъв къде да го чакаме, по смешна или по несмешна телевизия?




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


1. анонимен - А, аз се питам мога ли да простя на ...
03.01.2012 23:11
А,аз се питам мога ли да простя на тези ,които ми отнеха възможността да живея и работя в държавата си и последващите от това усложнения.
И това без да сме в диктатура, а само в някакъв 20 годишен безкраен преход.Филм за тези житейски съдби кой ще направи?
цитирай
2. анонимен - да
04.01.2012 02:58
Именно! Аз мислех, че става ясно, че точно невъзможността дори сега човек да има поне относителна свобода. ДОкато тези които лапаха тогава продължават и днес и нямаме инструмент, с който да вкараме малко относителна справедливост. Все повече става ясно, че единствения начин нещо да се промени качествено е революция.. Иначе всички ще приключим като тези знайни и незнайни съдби за които говорите, без филм.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mcalavera
Категория: Други
Прочетен: 77767
Постинги: 25
Коментари: 51
Гласове: 49
Спечели и ти от своя блог!
Архив