В продължение на първата тема от блога на El Ingenioso Hidalgo mcalavera, известен още като Сашо ще продължим да взимане интервюта от него в опит да покажем възможно най-правдоподобно неговата същност. mcalavera се съгласи да ни даде няколко интервюта, които ще публикуваме последователно в няколко дни, а може и в повече, зависи кога ще дойде пратката с вестникарската хартия...

В.: Здравейте, как сте тази мрачна утрин?

О.: Благодаря, въпреки мрачното време настроението ми е чудесно. Знам че над намръщените облаци има един човек около четирдесет годишен, посръбва си от чая с мащерка без захар, изпънал е крака върху холната масичка и неангажирано хвърля поглед в сутрешния вестник докато всъщност се опитва да проследи поредната класация по VH1. Заедно с това през главата му мудно преминават планове на другият ден да напусне топлата и уютна вила и да отиде за риба на реката...

В.: Нещо се отплеснахте, струва ми се.

О.: Сериозно?!? ... ... Ъ-ъ-ъ ... Просто записвай..

-> До следобеда човекът свърши няколко неща, които не му отнеха прекалено много енергия, отиде до гаража и взе едно сандъче с разсад марули и ги засади в парника, който предния ден бе завършил успешно с помощта на комшията. Всяка марулка беше прилежно засадена на около десет сантиметра от следващата. Накрая се получи една прилична леха. Когато той си представи как ще изглежда тя след няколко месеца остана доста доволен от свършеното и дори му дойде мерак да засади и чесъна. До към 11 часа беше приключил с полските забавления, тогава слънцето започна леко се показа зад мързеливите облаци. Топлината му беше още слаба, но беше съвсем осезаема. Беше едва началото на март месец и не му беше лесно да затопли земята след последното застудяване. Човекът се сети, че може да си извади от двора червеи за стръв. След няколко копвания в земята откри два тлъсти червея, но трябваше да изкара още. Усети слънцето да прежуря в тила му и изтри потта под яката на карираната си памучна риза. До към 12 бе изкарал солидно количество червеи и бе приготвил такъмите. Донагласи сателитната антена, изми се, защото го домързя да се изкъпе и си полегна леко пред телевизора. Включи на порно канала, но там имаше прекалено позната картина - неособено красива госпожица, която лигавеше закривения (естествено огромен) член на някакво фитнес копеле, което, като цяло, не му се стори достатъчно атрактивно. Затова превключи отново на VH1 и го остави като фон, взе си снощния роман и отвори на сгънатата страница и забеляза, че събитията които се развиват на тази страница не му бяха познати. Явно е чел механично, тъй като беше изморен от вчерашната работа. Спомни си, че по това време за първи път му хрумна, че може да иде за риба.. реши, че е по-добре да отиде на реката. Той обичаше да лови риба на реката, язовирите му допадаха по друг начин, нооо.. реката, реката тече, в нея има живот, тя се развива, понякога е пълноводна, друг път - не. Даде си сметка, че обича да ходи за риба не толкова заради тръпката от улова, колкото за да поседи няколко часа край реката като наблюдава всички събития които се случват наоколо. Тези събития бяха само на пръв поглед маловажни и стига да се вгледаш достатъчно добре разбираш защо е така.. животът във и около реката.., а и движението й беше толкова завладяващо...

Крайчеца на книгата със сгънатата страница беше паднал в устата му и вече беше олигавен...

към продължението