Прочетен: 1350 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.09.2010 03:38
Продълкжаваме (или продължавам сам :-) ... за мен лично е достатъчно един човек да почувства същото към музиката, която харесвам, за да може трудът ми да не е бил напразен) да разглеждаме качествени банди, които по една или друга причина не са толкова популярни в България. С течение на времето идеята ми се избистря и смятам да се насоча основно към т.нар. стил AOR, за който споменах в миналата тема. Днес редът идва на една яка банда, в която основна фигура се явява един страхотен китарист, свирил още и в любимите ми Whitesnake, а и в една друга група, която дава много на рока - Thin Lizzy. Става дума, разбира се, за Джон Сайкс (John Sykes). Който имаше мерак го видя в края на миналата година на концерта в НДК на Thin Lizzy, лично за мен това беше .. (не ми се иска да е клише, но до края на статията запасът ми от суперлативи неизбежно ще изтънее) незабравимо изживяване. Можете и да си пуснете клиповете най- долу за фон... Та "настройваме китарите" на тема
BLUE MURDER
Групата е създадена през 1988г. и, за съжаление е просъществувала само няколко години поради по-големите проекти, в които участват част от членовете й.. защо част.. май всички са ни познати от големите групи, но фактологията ще разгледам малко по-късно. През краткото си съществуване групата оставя (по същество) два албума, които ми станаха любими от първо слушане. Завладяващи китарни сола, мощни барабани, епични вокали, силно специфичен бас, който ми се иска да беше по-широко застъпен сред рок бандите. Музиката им зарежда с много енергия, отнасяте надалеч от проблемите в службата, в къщи.. или както се казва в едното от парчетата, които ще имате възможност видите/чуете ... ъъъ .. да преживеете накрая на статията "...I don"t need no doctor, I don"t need no priest..." Като се замисля основната съставка в музиката им, както и на всички съществени банди е .. вярвате или не .. за мен това е любов в чист вид. Както искате го наричайте, всъщност, талант или каквото и да е - това е музика, която носи много позитивни усещания и ти се иска да слушаш същото парче отново и отново, докато по-късно не си го пуснеш пак. Ритъмът те хваща и започва яко куфеене :-) Наистина, мога да напиша още доста емоционални думи по темата, но ми се иска да чуя и други мнения, надявам се, наистина, да има такива. Сега оставям малко място за биографични бележки, които са впечатляващи за повечето членове на групата, а след това ще включа и две размазващи парчета (по толкова има възможност, другите ми ги изяжда кой знае защо) Други парчета ще можете да намерите в раздел клипове на профила ми. Имам предвид след като възможността за ъплоуд на файлове стане достъпна в дейтата да накача и малко музика (и за останалите групи ще се отнася това) за да може повече хора да разберат за какво ги пиша тия глупости и какво пък толкова ме е впечатлило. Да ви е сладко, приятели...
Препоръчвам ви да прегледате линковете, не съм предполагал в колко други групи се подвизават сини убийци :-)
Final line-up- John Sykes - lead vocals (1989–1994), guitar (1988–1994)
- Marco Mendoza - bass (1992–1994)
- Tommy O"Steen - drums, percussion (1992–1994)
- Ray Gillen - lead vocals (1988–1989)
- Tony Franklin - bass (1988–1989)
- Cozy Powell - drums, percussion (1988–1989)
- Tony Franklin - bass, keyboards (1989–1992)
- Nik Green - keyboards (1989–1992)
- Carmine Appice - drums, percussion (1989–1992)
Discography
Demo (1988)
Blue Murder (1989)
Nothin" But Trouble (1993)
Screaming Blue Murder (1994) (Live album)
повече инфо ТУК
Нещо не работи ембедването както трябва, но ето линкове към клиповете:
Blue Murder - Valley Of The Kings
Blue Murder - Shouldn"t Have Let You Go
РОК ОБЕКТИВ, ТЕМИТЕ: