Преди време в спор с един червен дедо ми се наложи в да му докажа, че комунистите (социалистите) са организация поддържана от корупция, която има единствената цел да се облагодетелства. Без да се спирам на конкретните доказателства дедото прие, че съм прав и призна, че това което казвам най-вероятно е така както казвам, още повече, че той сам даде примери в полза на моето твърдение.

След време дойдоха избори и попитах дедото за кой е гласувал. Той без всякакво притеснение ми заяви, че е гласувал за БСП. Погледах го като втрещен известно време и го попитах защо. А той без колебание отговори "А ти какво искаш, да плюя на целия си живот ли?"

Оставям случката без коментар, всеки може да прецени сам за себе си какво е значението й.
Но бих желал на нейния фон да чуя мнение за изявлението на Фидел Кастро, какво означава за човек да признае грешките си след толкова години.

Фидел Кастро изненада обществеността с рядко изказване по въпросите на вътрешната политика на Куба. Бившият президент призна, че комунистическият режим вече не работи в страната.

Революционният лидер Фидел Кастро заяви пред американски журналист, че

кубинският комунистически модел не работи

– рядко признание от човек, който стоеше встрани от вътрешните дела на страната, откакто се оттегли от властта преди четири години. Фактът, че нещата не вървят както трябва на карибския остров, не е новина, коментира „Sunday times”. Братът на Фидел и настоящ президент, Раул, е заявявал същото нещо не веднъж.

Категоричната оценка от страна на бащата на кубинската революция от 1959 г. обаче със сигурност предизвиква учудване.

В интервю за списание The Atlantic magazine Фидел заяви: Кубинският модел вече не работи дори за нас”. В интервюто Кастро коментира и събитията, довели до Карибската криза от 1962 г., изострила отношенията между САЩ и СССР.

Той разкритикува и президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад заради неговите антисемитизъм и враждебно отношение към Израел.

Откакто не е на власт, бившият президент беше съсредоточил вниманието си върху международните въпроси и рядко се изказваше за Куба и нейната политика.

Но Фидел е прав.На пръсти се броят социалистически управляваните страни.Цял свят работи срещу тях. Е как да просперират.Няма как. Дори да нямат и един корумпиран политик.Просто тези хора са обречени срещу такава дебела бетонна стена.Времето на идеите отмина ,дойде времето на монетаризма и зверският капитализъм.Пари, пари и пак пари.За идеология няма място.Основната идеология на зверския капитализъм в който живеем е ''Пари на всяка цена и със всички средства''. Законно или не парите не миришели. Точно за това идеалистите банкрутират или се преориентират.