Какви са положителните ходове на обикновения фен когато отборът от мач на мач върви към по-зле.

• Когато играчите със слаби изяви са болшинство, а играчите с желание за игра и победа се броят на пръстите на едната ръка на пострадал дърводелец. (удивително добре пасва на двата отбора)
• Когато "собствениците"/управляващите - пернишки лентяи/проводници на мениджърски интереси правят от голяма - по-голяма глупост все едно футболен отбор любим на милиони фенове може да бъде опитно поле за търпението на хората (да,  дори за собственици не може така)
• Когато за треньор е назначен световен футболен "корифей", който просто не се нуждае от коментар. (макар че прехваления карпузен специалист вече си отиде с нежелание и като че загатна, че не той бил виновен.. а кой, аз ли?!)
• Когато отборът е пълен с мързеливи чужденци, кой от кой по-схванат и неориентиран (изключвам Нелсън и до някъде Маркиньос, но пък дебело подчертавам Тибони, Шеридън и Платини и още знайни и незнайни, известни и неизвестни) Това е валидно и за националния отбор от времето, когато отборът бъкаше от набедени за футболисти родом извън страната, които дори няма нужда да събират тен на черноморието.
• Когато отборът стремглаво лети към дъното на класирането все едно това е целта на занятието. За националния какво да кажем - той не е мърдал от дъното.
• Когато погледнато като цяло няма никаква мисъл за българския футбол - нито по отборите има дисциплина, нито има мисъл за бъдещето, нито се мисли за децата, които ще играят само след няколко години редом с мъжете.
• Когато за футболистите е по-важно да се поизпотят в чалгаджийницата, отколкото на тренировка или по време на мач.

Когато, когато, когато..

Тогава просто не се стъпва на стадиона повече. В противен случай и ние самите ставаме проводници на безумните политики и интересчета.
Призовавам всички фенове, не ходете на мачове, не и на мачове на ЦСКА и националния отбор. Не и докато виждаме всичко това. Не и докато не се види поне една положителна крачка.