Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Всичко, което ме вълнува..
Автор: mcalavera Категория: Други
Прочетен: 76353 Постинги: 25 Коментари: 51
Постинги в блога от Юли, 2011 г.
Човек трябва да има чистота и култура на интересите си и да се пази от случайните мисловните течения, които витаят в ефира. Има много хора, които "разсъждават" със скрит подтекст и/или имат откровено користни цели, прикрити зад привидно правилни действия. Има и много хора, които изобщо не се пазят от подобни влияния и ги приемат за "чиста монета". Това са хора, които по принцип биват водени за носа през целия си живот. Фактът, че светът и в частност България, са пълни с такива овце не означава, че и ние, по силата на елементарния конформизъм, трябва да бъдем такива и просто да се носим по течението цял живот. По тази причина откакто го има човечеството има отшелници. Това са хора, които не могат да се съгласят с мълчаливото примирение на обществото по много въпроси и не желаят да изпитват вина за невежеството на другите, бидейки част от тях. Не възнамерявам да стана отшелник, но мисля да се противопоставям според възможностите си на всяко малоумие и пошлост пред което съм изправен.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 978 Коментари: 0 Гласове: 0


Ще ме извините, но след този концерт е трудно да отделя повече от изречение за групите преди Whitesnake. Просто ще е пилеене на енергия, каквато загубихме всички на стадиона в чакане на Judas Priest. Затова ще започна в обратен ред. 

Какво беше и какво не беше концерта на Judas Priest - не беше от онези концерти, в които изпълнителите сякаш се пестят или не са във форма. Без да преувеличавам този концерт сякаш беше (извинете за неуместния израз, но няма по-точен) лебедовата песен на Халфорд. Едновременно кадифен и могъщ глас. Никъде не спести висок тон, а въздухът му сякаш идваше от компресор. 

Размазващ стоманен звук, през който парчетата звучаха много, много по-твърди от студийните варианти. Определено някои от тях звучаха неузнаваемо подобрени, не че имаше слабо парче, но метаморфозата беше забележителна. 

Сетлист, който като съдържание и размер се доближи максимално до 60-те парчета, които съм си представял, че биха могли да се включат в идеалния (имагинерен, разбира се) концерт на Джудас. 21 парчета за един концерт - това е отлично постижение за банда 20 годишни келеши, а не за набедените старци дето уж били останали без дъх. Е, който от неверниците беше на концерта е замлъкнал форевър с глупостите. 

Мъчно ни беше на всички, че не можехме да сме по-енергични и нямаме вече глас. Дано да са го разбрали това Халфорд и компания. Исках да пея, но от гърлото ми излизаше вече само глухо боботене, исках да крещя по-силно, но вероятно едва съм достигнал децибелите на стара кола с тъкмо сменен ауспух. Какво да говорим за дефектите след присъствието на деветчасов концерт, не се оплаквам никак даже, но все пак толкова време без да подгъна крак не бях стоял и като дневален в казармата (до колкото я имаше по мое време вече). Не остана незасегнат мускул или сухожилие, 12 часа след концерта ушите ми все още бучат и обхвата на слуха доста ми е стеснен. Кръста и краката вече почти не ме болят. Гласът ми е басов и доволно дрезгав, но все пак имам глас, значи е могло да крещя повече, но в кой ли момент точно, не спрях. 

Всичко, абсолютно всичко си беше на мястото в този концерт. Светлинни ефекти, жив фон на сцената, а не статичните картинки или най-много видеостена, които сме свикнали да виждаме по концертите, огньове в унисон с музиката, лазерни ефекти. Много хеви метъл вкус и чувство, отношение, любов бяха вложили дизайнерите на шоуто, като постигнаха ефект, който може да се сравни с помпозното като ефекти шоу на Kiss, коети видяхме през 2008 година. 

Хей.. ентусиазмът ми не спира, искам да говоря за Джудас и никак не искам да повярвам, че ще се откажат. Това не може да приключи току така. Искаме си дедовците! Жалко, че не видяхме K.K.Downing редом до Glenn Tipton, който наистина изглеждаше толкова млад, къде са тръгнали да се отказват тези хора? 

Благодаря, че го имаше този концерт... Ще го помня цял живот освен ако не ме хване някаква жестока склероза, че да си забравя майчиното мляко дето се казва. Не искам и не вярвам, че се отказват.. Но пък може дедо Халфорд да дойде сам.. знае ли човек. Не че ще е същото. 

Кажете сега, какво да напиша на тоя фон за другите групи. Няма, наистина няма какво. КОНЦЕРТЪТ на Whitesnake беше там под дъжда на ст. Академик преди три години. Този пак беше жесток, но просто на фона на Judas Priest тази вечер всичко бледнее. Ковърдейл пак ни обичаше и ние него, Дъг Олдрич пак беше брилянтен на китарата и изглеждаше като 20 годишен.. Реб Бийч се бъзикаше с предните редове на публиката. Сетлист с най-доброто.. Е, звукът при снейк беше по-зле, главата ми точно тогава се разкънтя, нещо саундчека ли не си свърши работата, басовете ли изпуснаха, не зная, но така или иначе всички техни любими парчета си вървят в главите ни на успореден autoplay, така че какъвто и да е звука няма значение. Някъде там се приключи и с основната част от ресурса на моя глас от пеене и крещене :) 

Кой ръб вкара Mike and the mechanics между групи като Saxon и Whitesnake. Забелязвам, че това нещо не се коментира в други обзори на концерта. Някак все едно да не ги обвинят в нещо. Ами да, не беше на място и то направо си беше много неуместно. Хайде този въпросния ръб да ми обясни как си представя 160 килограмов метъл изглеждащ като мейдънката на Айрън Мейдън с кубинки и вълнени чорапи и елек, който може да покрие Райхстага .. как си представяте този човек да маха с ръчички към посоките на света: "from the west side to the east side, from the north side to the south". Не коментирам техните качества, наистина страхотни музиканти и парчетата им са чудесни да ги слушаш по радиото и на концерт, обаче на ДРУГ концерт. Изключвам разни расистки подмятания по адрес на Andrew Roachford, които можеше да се очакват и се случиха от разни глупаци дето забравиха Фил Лайнът и Джими Хендрикс. Въобще пълно недоразумение. Вероятно групата са си тръгнали сериозно обидени, но кой е виновен - нито те, нито публиката дето бяха дощли 99.99% да гледат Снейк и Джудас, а те са групи, да, вероятно от същия калибър, но със съвсем различни слушатели. Ей Богу, напъвах се зорлем да припявам щото им знам поне половината парчета, но не става. Там бях отишълза друго. 

Saxon бяха на ниво, изсвириха и изпяха част от добрите си парчета, а за мен остана неудовлетворението, че не чух любимата ми Ride Like the Wind. 

Slade бяха приятна изненада със сценично поведение и изобщо сценично присъствие. Не ги познавам кой знае колко като репертоар, но ми бяха доста симпатични и приятни за слушане. 

И така - в заключение - снощи беше ВЕЧЕР, КОЯТО ЩЕ ПОМНИМ ВИНАГИ заради Халфорд, Типтън, Хил и Травис (петия.. да ме извинява, симпатяга е, добър е ама си искахме K.K.) 

И дано снощи някак сме успели да ги разубедим всички ние дето бяхме там пред тях. Дано са успели да почувстват, че още им е рано да си тръгват. Искаме още, ИСКАМЕ ОЩЕ-Е-Е-Е: (тълпата приканва) ЕЙ, ЕЙ, ЕЙ, ЕЙ, ЕЙ...

Категория: Музика
Прочетен: 3097 Коментари: 3 Гласове: 3
Последна промяна: 09.07.2011 16:03
Търсене

За този блог
Автор: mcalavera
Категория: Други
Прочетен: 76353
Постинги: 25
Коментари: 51
Гласове: 49
Спечели и ти от своя блог!
Архив