Бях забравил що за пошло предаване е Шоуто на Слави понежи тъй или иначе наред с bTV все по-рядко гледам и другите поръчкови телевизии в българския ефир, но тази вечер бях заинтригуван от анонса и още от там ми намириса на комунизъм. На гости на "редколегията" щяла да гостува кметицата. От самата дума редколегия дори можем да усетим полъха на ведомствен банкет от началото на осемдесетте... Реализацията на този нов похват за запълване на ефирно време между рекламите подозрително напомня на народен съд от времето на комунизма. (щях да напиша поразително, но каква добра печатна грешка се получи)

Уви, нищо не се е променило при Гологлавия, той и хората около него си остават все така арогантно целенасочени що се отнася до свалянето на всички правителства освен това на нашите хора.. Ако има такива, които се чудят кои са "нашите хора" само ще вметна, че има разлика да осмиваш с глупави скечове за Царевичако, Станиш и Доган  вместо да се заровиш във фактологията на далаверите.

Колко удобно само - петима от едната страна (държавните обвинители?), Фандъкова от другата страна (обвиняемият) и съдията по средата.. дори бих се поправил, това може би беше еманация на Темида или пък всевиждащото око от доларовата банкнота (Слави Трифонов.. който така или иначе бе засегнат лично откакто се появи Бойко Борисов щото вече преводните вицове за Чък Норис ги наричаха на ББ, а не на него)

Погнусих се от злъч, злоба, от парвенющина, от его-та, от нарцисизъм.. истински потрес. Учудих се на търпението на Фандъкова, всеки друг би блокирал при такъв кръстосан разпит в който е по-важно фактът на продължителното и обстоятелствено задаване на въпрос, който задължително се застъпва с предния, но за сметка на това така или иначе отговорът не е интересен..  Да, всеки друг би се затруднил.. ако изключим ББ и Гологлавия, естествено.

За съществуването на това предаване има само две възможни обяснения: или се финансира от определени среди, които имат интерес от него, или .. другото го забравих.
Е, разбира се, може би народът се нуждае от още помия, за да израсте след като вече е скопен интелектуално от простотията по медиите.

(Вероятно ще ме разберат само тези, които постят или са го правили някога)



...

Уловката при постенето е, че след някой друг ден ограничения започват зверски да ти липсват някои неща. Тогава човек се тъпче с каквото му попадне докато не намери нещо което да го засити (въпреки това не познавам някой да пости и да е напълнял през постите) Предполагам по този начин са се родили не малко рецепти на постни ястия в стремежа да се заместят хранителните вещества. Не съм ровил дали има рецепта за кюфтета от леща най-вероятно има, но при всички положения мухата ми се въртеше от няколко дни насам, а и обичам да импровизирам повече отколкото да следвам рецепти.

Още няколко думи и преминавам към рецептата и снимката.

Проблемът при кюфтетата от леща, както и при всички други зеленчукови кюфтета (правил съм от картофи, от магданоз и от коприва) е, че е трудно "каймата" да се задържи във желаната форма. При готвенето на изцяло постни кюфтета пък е още деликатна работа понеже отпадат и яйцата, на които принципно много разчитаме за да задържат консистенцията да не се разпадне. За това от практиката съм стигнал до следните правила:

• кюфтетата трябва да бъдат сравнително малки защото така се разпадат по-трудно
• силното препържване, може би с изключение на картофените кюфтета, не води до по-вкусен резултат, дори напротив
• зеленчукът не е необходимо да се пържи колкото обикновени кюфтета най-вече защото в повечето случаи "каймата" вече е сготвена, но пък не пречи да се пържи до толкова, че да се слепят достатъчно
• кюфтетата трябва да се пържат в много мазнина защото по-трудно залепват по тигана
• от това пък следва, че при ваденето трябва да се отцедят много добре, за препоръчване е да се сложат върху няколко салфетки за да не са прекалено тежки
• заготовката на кюфтетата е най-добре да се предвиди да стигне за един, максимум за два тигана тъй като по-нататък има много частици от предните кюфтета

Днес приготвих едно прилично количество кюфтета от леща (нарушавайки последното правило, което го и формулира.. ето защо при готвенето гладът невинаги е добър съветник :) ) и ще опиша горе долу какво сложих конкретно днес, а няма да давам точни пропорции. Според мен всеки уважаващ себе си готвач (бил той и аматьор) трябва да може сам да определя количествата на продуктите дори на око. А кулинарните програми се гледат за да се открадне някоя идейка.. В 90% от случаите спазването на пропорциите не е от чак такова значение, каквото му се приписва от книгите или от Иван Звездев (за Ути не говорим, той е мърльо, но пък обича чесънчИ като мен, за което го уважавам.. и тъй като вече се отплеснах има едно момче по сателитния канал на БНТ, което твори много по-интересни гозби от споменатите кулинарни корифеи, но пък за съжаление не е толкова известен)

Продукти:

• един пакет леща (1кг)
• две глави кромид лук
• сол
• брашно
• олио
• вода
• кимион (особено важна подправка за докарването на вкусът на кюфтета)
• чубрица
• 1-2 скилидки чесън (лека приумица тъй като върви с леща, но накрая въобще не се усещаше)
• малко червен пипер (друго нещо дето го сложих само защото ми беше под ръка)
• още някаква си трапезна мерудия (отново не е важно)
• може да се сложат и други подправки за скара
• добре е също да добавите пресен магданоз

Лещата се сварява добре в 2-3 литра вода и сол на вкус, може да е леко преварена, тъй като за по-добро слепване зрънцата трябва да се смачкат. Лещата хубаво се прецежда от водата, колкото по-малко вода остане толкова по-добре. Изчаквате да изстине и след като може да се работи омачквате всичко на ръка. Според мен не е добре да се ползва пасатор, тъй като люспичките на лещата трябва да са цели и помагат за по-добрата цялост на кюфтетата. След това добавяте лукът, който е нарязан на ситно и подправките. Разбърква се хубаво. След това можете да изплакнете ръце и докато още са мокри да опитате да оформите кюфте за да видите дали стои цяло, ако няма шанс значи нещо сте сбъркали.. при това положение най-добре слагайте сместа в тавичка и не се бъхтете повече щото резултата ще бъде мазна лещена каша в тигана :) Ако всичко е наред овалвате в брашно и слагате да се в нагорещен тиган с олио.

Поднасяте с гарнитура по желание.

Да ви е сладко! (на мен ми беше :D )

Преди 20-ина години много неща не можеше да се кажат по телевизията.. По това време бяха само два канала от които ни заливаше монотонна и еднородна информация представена ни по пределно академичен, че и скучноват маниер.

Днес сме на другата крайност - свидетели сме как никой не упражнява контрол не само над това дали даден журналист (казано по старому "говорител") има говорни дефекти, дали умее правилно да артикулира и заедно с това оставаме с усещането, че професията "редактор" е вече ненужен щат в медиите.

Новия филм "заХари Потър" щял излезе в 3D формат.. Какво разбира от 3D баба Кица от Чуйпетлово.  Добре, че в съобщението от световните агенции не е пишело, че ще излезе на Блу Рей и ще може да се гледа само на ЛЕД телевизори с ейчдиемай интерфейс, които поддържат фул ейч ди резолюция.

Съзнавам, че примерът е неподходящ, трудно е да вметнеш разбираемо за какво става дума та да разбере и баба Кица и заедно с това да не досади на младите дето си обичат модерните съкращения (както обичаха т.нар руски съкращения тип "интрансмаш" нашите родители). Но предполагам, че на всеки е направило впечатление и не малко хора са се подразнили колко грозен е понякога езикът на журналистите. Да не говорим, че се компрометира всъщност информационната функция на новините. Защото ако утре аз престана да се интересувам от технологии то най-вероятно до година - две не малка част от новините ще ми станат непонятни от новонавлезлите съкращения.


Другото дето дразни по медиите (отвъд обичайните симптоми, които се появиха в последните години от преболедуването на обществото ни) е фактът, че като се заслушаш в думите на повечето журналисти излиза, че България се простира в рамките на околовръстното шосе на София.. Точно така, все едно други градове, села паланки не съществуват или ако съществуват, то вероятно там просто вегетират, докато в София е истинския живот и те просто не знаят какво пропускат.

Е, може и така да е, но това е ни повече, ни по-малко от провинциален комплекс на определени журналисти.



и една другинка:

Преди седмица-две по bТВ съобщиха, че автобус, пътуващ от Видин с група ученици (простете ако направя неволна фактологическа грешка) аварирал в един от тунелите по пътя към София. Слава Богу няма пострадали деца. 
По-късно, предполагам на следващата емисия новини, уточниха по между другото, че въпросните деца отивали да гледат организирано (от училище, може би) Шоуто на Слави. Туй нещо мина покрай съзнанието ми.. но нещо ме глождеше цяла вечер докато на пръв поглед не важната новина придоби нови измерения.

Какво правят група ученици, на гости на таз простотия? Учат се как се слага червена точка с надпис 18 вътре или просто да послушат последната чалга.

Ами какви са тези родители? / Ами какви са тези учители?

Случвало ли ви се е да работите на компютъра с часове и тъкмо докато отпивате доволна глътка от следобедното кафе и движите курсора на мишката към сейв бутона и.. НЕ ЩЕШ ЛИ.. да изгасне тока... Или сте се омазали до лактите с нещо и докато се чудите с кой пръст да вдигнете дръжката на смесителя на чешмата за да не го омажете секунди преди да разберете, че НЕ ЩЕШ ЛИ водата е спряла. 

Предполагам на много хора им се е случвало нещо подобно. А когато номера с тока се случва за трети или четвърти път за денонощието следващата фаза за нерваците като мен би могла да се опише със символи от рода на "%#ХХ&(черепче)... @$ХХ#(майката) ...  @*(облаче със светкавичка)&#)&Х ... @^@(г*за)#**(майката)"

Най-нормално ми се струва в такива моменти човек първо да брои до 17315 бавно наум докато кръвното му спадне до приемливото ниво от 200 : 120, след което вече можем да вземем телефона в ръце и да се опитаме да получим адекватна информация за случая.. така де, по-спокойно, все пак какво са ни виновни телефонистките!

Така направих и аз преди седмица и отново преди няколко дни.
Ето до каква информация стигнах (цитирам по памет целия разговор с телефон 0700 100 10, който е обявен като "денонощна информационна линия):

Разговор 1 (не съм много ядосан, някъде към 7 точки от 10 възможни, все пак токът беше спирал само два пъти преди да реша да похарча цената на един градски разговор)

Любезна Операторка (монотонно) : ЧЕЗ България, Добър ден разговаряте с (някакво име)!

Аз, Наивният (престорено весело) : Добър ден. Мога ли да попитам какъв е проблемът с токоподаването в с. Владая. Вече няколко пъти токът гасне за по 2-3 минути без особена причина

ЛО(загрижено): Момент така да проверя!
...
ЛО(услужливо): Нямаме подавани сигнали за прекъсвания, но кажете вашия адрес и телефон за връзка да изпратим екип да провери проблема!

АН(разбирайки, че ЛО рутинно отбива номера): Вижте, може ли просто да проверите дали се извършват някакви планови ремонти, при положение, че токът спира за малко ...

тук бивам прекъснат

ЛО: Нямаме информация за ремонти

Естествено давам необходимата информация и се въоръжавам с търпение, но НЕ ЩЕШ ЛИ никой не идва.

След още няколко дни дискотека, позната ни в по-хард вариант от времето на режим на тока решавам пак да позвъня на споменатата "информационна линия", като вече съм ъдвенснал до осем цяло и пет от 10 възможни точки, щот тоя път наистина ми прецакаха около час работа, да не говорим, че вечерта в 00:05 токът отново спря и имах възможност да се насладя на абсолютната тъмнина не само в къщи, но и през прозореца.. в цялото село нямаше ток.. но пък тъмнината беше някак уютна иии...  но да не се отплесвам... :)

Разговор 2 (8.5/10 нерва, а и не успях да преброя дори до 3.14 от спирането на тока, но пък през това време НЕ ЩЕШ ЛИ токът дойде)

Апатична Операторка(с досада): ЧЕЗ България, добър ден, разговаряте с Пламена!

Аз (по същество, леко през зъби): Добър ден! може ли да ми обясните защо вече цяла седмица в с. Владая токът спира по няколко пъти на ден за по няколко минути без видима причина. (Няма вятър, ни дъжд, ни гръмотевици, ни е паднал метеорит, ни НЛО е повлияло на мрежата на ЕРП-то .. барем не съм го видял, де) Не може ли ако правите някакви планови ремонти просто да обявите на сайта си та хората да знаят, да отидат на разходка и да не си губят времето с работа.

АО: Момент да проверя дали има проблем във Владая!

сега разбирам, явно това е моментът когато трябва да се брои до 17315

АО: Нямаме сигнали за проблеми с тока от Владая в този период

Аз (недоумяващ): Как така, нали ААААЗЗЗЗЗ самият се обаждах преди няколко дни?!
АО (невъзмутима): В момента имате ли ток?
Аз: Да, има ток.
АО: Ами, може да се изпрати екип, но тъй като имате ток няма на какво основание да го изпратя.
...
е тук вече побеснях
...
губят ми се минута две, но при всички положения не съм си изпускал нервите повече от необходимото, само го ударих на съвест как може да правят хората на маймуни и ако обича АО a.k.a. Пламена, да се обади където трябва и да ми се обади да ми обясни до кога ще продължава тоя тормоз, АО ми поиска абонатния номер, аз пък я изненадах и й го дадох (като че ли имаше някакво значение) Обясни ми как нямало практика да се обаждат да дават разяснения, но очевидно съм бил достатъчно рязък, щото накрая кандиса да ми се обади за обяснение и аз се поуспокоих, но НЕ ЩЕШ ЛИ с крайчеца на мисълта си се усетих..

Аз: Добре де, къде ще се обадите?
АО: ...
Аз(настоятелно) Питам Ви, къде ще се обадите, дори не поискахте телефонния ми номер, нито името ми
(Мина ми през ума, че ще ми обясни, че е видяла номера ми защото се изписва при нея, но явно не се беше сетила за това или наистина няма таква функция)
Аз: Аз се казвам (име, фамилия), вие как се казвате
AO: Пламена
(оф викам си нема смисъл)
AO: Ще проверя какъв е проблема и ще ви се обадя
викам си, ОК, само да не стане като с екипа дето щеше да идва...

След половин час.. сброил съм до колкото трябва вече.. се звъни на телефона ми и
НЕ ЩЕШ ЛИ Пламена ми обяснява, че токът бил спрял защото имало "Оперативно превключване"  все едно това ми носи някаква информация на мен...
Това тотално ме разби, сигурно трябваше да попитам какво беше това превключване в 00:05 предната нощ или предния ден, когато се случи 4 или 5 пъти, но НЕ ЩЕШ ЛИ цялата ми жажда за истина и справедливост се изпари и дезертирах от принципите си сякаш...
Рразбрах, че напъните ми да се преборя със стената от дезинформация и откровени лъжи е напълно безмислена.
Сетих се и за още един подобен водевил със Софийска вода, когато аз и мои близки се обаждахме и на няколко пъти на тяхната "информационна линия" за да получим коренно различна информация всеки път. Но всичко това вече нямаше значение, защото системата ме надви за пореден път.
И няма дори на кой да се оплачеш, освен на човека, който ме прочете до тук..
А, Бойко, ти ли си.. АРЕЕЕЕ "ЗЕМИ ГИ МАХНИ ТИЯ!!!

Какви са положителните ходове на обикновения фен когато отборът от мач на мач върви към по-зле.

• Когато играчите със слаби изяви са болшинство, а играчите с желание за игра и победа се броят на пръстите на едната ръка на пострадал дърводелец. (удивително добре пасва на двата отбора)
• Когато "собствениците"/управляващите - пернишки лентяи/проводници на мениджърски интереси правят от голяма - по-голяма глупост все едно футболен отбор любим на милиони фенове може да бъде опитно поле за търпението на хората (да,  дори за собственици не може така)
• Когато за треньор е назначен световен футболен "корифей", който просто не се нуждае от коментар. (макар че прехваления карпузен специалист вече си отиде с нежелание и като че загатна, че не той бил виновен.. а кой, аз ли?!)
• Когато отборът е пълен с мързеливи чужденци, кой от кой по-схванат и неориентиран (изключвам Нелсън и до някъде Маркиньос, но пък дебело подчертавам Тибони, Шеридън и Платини и още знайни и незнайни, известни и неизвестни) Това е валидно и за националния отбор от времето, когато отборът бъкаше от набедени за футболисти родом извън страната, които дори няма нужда да събират тен на черноморието.
• Когато отборът стремглаво лети към дъното на класирането все едно това е целта на занятието. За националния какво да кажем - той не е мърдал от дъното.
• Когато погледнато като цяло няма никаква мисъл за българския футбол - нито по отборите има дисциплина, нито има мисъл за бъдещето, нито се мисли за децата, които ще играят само след няколко години редом с мъжете.
• Когато за футболистите е по-важно да се поизпотят в чалгаджийницата, отколкото на тренировка или по време на мач.

Когато, когато, когато..

Тогава просто не се стъпва на стадиона повече. В противен случай и ние самите ставаме проводници на безумните политики и интересчета.
Призовавам всички фенове, не ходете на мачове, не и на мачове на ЦСКА и националния отбор. Не и докато виждаме всичко това. Не и докато не се види поне една положителна крачка.